Прегръщам Ви искрено и бих искала да влея от моята сила, желанието ми за живот и голямата обич, която нося.

Осмелявам се да ангажирам вниманието Ви в най-трудния момент от живота Ви, защото Вашият здравословен проблем беше и мой. Как ми се искаше тогава, когато лежах сама в болничното легло, да чуя думите:
“Не се предавай, не си сама! Имаш сили да се пребориш!”

Щастлива съм, че днес аз самата мога да Ви ги кажа. Преди да се разболея, не знаех , че бих могла да се справя с толкова сериозно заболяване. Сега съм по сигурна от всякога - дори и най-страшната болест е победима, стига да имаш до себе си съмишленици, желание за живот, силна вяра и много обич. Битката със заболяването е жестока, но повярвайте ми - това е Вашата битка, в която Вие можете и трябва да победите! Не разчитайте за помощ само на близките си, те със сигурност са по - уплашени и от Вас!

Обадете се, когато пожелаете !
Открийте своя нов приятел или приятелка по съдба!

Възможностите за справяне със създалата се ситуация, се увеличават, стига да разбирате на какво сте изложени, да получавате емоционална подкрепа и да можете да говорите с другите за това, което изпитвате. Убедена съм, че ако не си сам, по лесно ще намериш смисъла да се бориш! Не се залоствайте в страданието! Оставете сърцето си отворено за чудесата и красотата на живота! Повярвайте ми, аз съм Ваша приятелка. Познавам болката и страха, изминала съм пътя, по който Вие вървите. Познавам трудностите и отчаянието, но също - надеждата, вярата, любовта, благодарността. Окриля ме мисълта, че преживяното е зад гърба ми. Разболях се преди повече от 5 години.

Научих много важен урок - човек трябва да се обича и да се грижи за себе си точно толкова, колкото и за другите. Дори повече!

Сега съм различна, по-щастлива, по-благодарна и някак по- недосегаема за дребните неща в живота.

Споделям открито тези свои мисли, защото зная колко много хора имат нужда точно от подадена по този начин ръка.

Нека заедно да се научим да живеем с диагнозата “РАК”, поставяйки акцент върху думата “ЖИВЕЯ”!

С обич: Яна Георгиева

тел. 0889 514 861

Преди около пет години реших да се боря заради мама и децата си. Да продължа напред събирах кураж зрънце по зрънце: от лекарите и сестрите, от жените с обща съдба от болничната стая, от близки, приятели, колеги, от романа “Като мълния” на Даниел Стил, дори от непозната пенсионерка, изпитала нашата болка и премеждие преди двадесет години, която срешнах в Морската градина в момент на отчаяние и тъга, но тя бе категорична, че не бива да се предавам.

Животът за никого не е само розов и щастлив. Времето наистина помага и лекува, а събитията които са около нас и в семействата ни си струват да отстояваш всеки следващ ден.

И ето отново изпитвам положителни чувства: усмихвам се, любувам се на красотата около мен, черпя спокойствие и увереност от морето, вглеждам се и намирам радост в сивото си ежедневие, дори с удоволствие отивам на работа, където задълженията те карат да забравиш диагнозата, чувстваш се полезен и нужен, а искренното и доброжелателно отношение, обикновеното “Добър ден”, казано с усмивка, ти дава сили поне за днес, а утре трябва да се дочака.

Днес ние сме по-раними, по-чувствителни, но и по-силни, с желания и мечти за бъдеще.

Всеки сам решава какво да прави с живота си, но във всички случаи трябва да го продължи. Мъничко по-лесно е когато има на кого да се опреш, кой да те разбере, да можеш да споделиш страховете си с някого, който е с месеци или години напред в тази наша битка за живот.

Затова се събрахме и създадохме Сдружението, затова не подминавайте ”Дома на онкоболните” ако нещо Ви тревожи.

Много е трудно, но утрешният хубав ден, срещите с истински приятели, грейналото личице на непознат малчуган си струват усилията ни!

И все пак животът е прекрасен, нали!?

С искрени симпатии: Анна Тодорова

тел. 0897 809 182

Ние сме едни от Вас, преминали по трудния път в борбата срещу болестта.
Знаем, колко е трудно е да обясниш на някого какъв е вкусът на прасковата, ако той не я е опитвал.

Можеш да му кажеш, че е сочна, свежа, сладка, но не и да споделиш усещането за аромата и.

Същото е да се опитваш да обясниш какво представлява химиотерапията, или какво изпитват хората, на които им се налага да я правят.

Ние знаем какъв е вкусът и, как се чувстваме по време на вливка, колко слаби сме след това и какви са проблемите свързани с нея.

Знаем, че не можем да променим случилото ни се , но можем да променим отношението към живота си, да го изчистим от самосъжалението, стреса и отчуждението.

На всеки от нас, някой е помагал и ние искаме да споделим подкрепата си с теб. Очакваме ти също да споделиш с нас.

Дори да не успеем да разрешим твой проблем, ще положим всички усилия за това и после ще опитаме отново.

Вярваме, че нищо не идва даром и сами сме длъжни на себе си да продължаваме да доказваме, че заслужаваме да живеем по- добре, да приемем болестта си, заради нас самите и заради хората, които ни обичат.

Знаем, че не само проблемите свързани с лекарства и консумативи са тези, които ни тежат.

Винаги при нас ще намериш хора, които ще те изслушат и разберат.

Вярваме, че щом си решил да ни откриеш, ти вече си мотивиран да намериш решение, а щом търсиш решение няма начин заедно да не открием вярната посока!

С уважение: Пенка Дерелиева

тел.  0899 819 043