|
|||||||
ПРИКАЗКА В РЕАЛНО ВРЕМЕ  Имало едно време в далечната 2002 година, в една малка и китна страна наречена България, в един град наречен Варна, на брега на едно море наречено Черно, една организация създадена от хора, не загубили надеждата и вярата в живота.Със своята упоритост те създали дом, не замък, а дом приличащ на къщичката на Хензел и Гретел. Но за разлика от нея, там тези хора давали надежда, намирали пътя до сърцето на всички стигнали до задънена улица. Хората работещи в Дома вярвали, че любовта и надеждата са силата, която спасява, която лекува и ни прави по-добри и човечни. Поемайки дори трохичка вяра всеки един от нас я предава на друг, той на трети и така отново се възстановява тънката граница от едно сърце към друго. А това наистина липсва в нашето ежедневие. Влизайки в това кътче всеки един от нас излиза човек, човек който е получил нещо, което не е материално, а духовно. Това, което го е накарало да се замисли върху живота си, върху пътя, който е изминал до тук и за този, който му предстои да извърви. А за всички влезли в къщичката със своята болка и проблеми, пламъкът за живот, онази искра, която поддържа огъня в нас жив е бил на път да угасне. Стремежът на хората от дома е да разгорят отново онова чувство у хората, да върнат надеждата и блясъка в очите им, да се изправят заедно над болката и отчаянието и да покажат на болестта, че са по- силни от нея. Затова, ако някой ден отидете във Варна минете оттам, вижте дървото отпред, което сякаш спира всички злини на прага и аз ви уверявам, че тази къщичка не се намира в тъмната гора, в нея го няма лошия змей, който убива надеждата. Там има добри хора, които въпреки трудностите обричат дните си на това да помагат. Да се превърнат в добрите феи и да покажат, че ракът не е присъда и не е граница, зад която няма светлина. Вашият живот е вашата приказка и вие сте единствените, които можете да я „напишете” с най-красивия финал! Автор: |
|||||||
| Искаме да вярваме в прекрасните приказки!
Искаме да даваме от своята надежда на всеки, който я пожелае! |